Максим Велков -МАКО не е професионален поет (ако има още такива), а бард на мига, на бързата реакция на случващото се, на връхлитащите ни събития и провокираните от тях чувства.Думите му, родени спонтанно от емоция и трезва мисъл, от гняв/покруса, от любов или възхита,сами запълват белия екран и тръгват бързо в нета.И понеже са истински, и понеже са част от общите мисли и чувства, и понеже са находчиво изказани, събират на мига поддръжници, а авторът им почитатели.

В заглавието има ирония, но и гняв,сарказъм,болезнена асоциация с наистина героичното минало на уморения ни народ,зает днес повече с оцеляването отколкото с възраждането си на всеки 30-40 години. В Юнашкото време на Максим Велков няма славни герой и героини, няма велики дела, но има много любов към род, народ, родина.Има вярност към спомена, към идеала и морала на предците.Има ценна надежда за бъдещите дни с очаквана промяна!

Стихосбирка на интелигентна сатира и нежна,деликатна лирика, изповед на любов.