Читать книгу: «Обратно Към Земята»

Данило Клементони

Обратно към Земята

Приключенията на Азакис и Петри

Оригинално заглавие: Il ritorno.

Преведено от: Петя Стефанова

Тази книга е измислена. Всички имена, хора и организации споменати тук са плод на авторско въображение и имат за цел да направят разказът автентичен. Всяка прилика с истински събития или лица, живи или починали, е съвпадение.

Обратно към Земята

Авторските права са запазени 2013 Данило Клементони

Първо издание: ноември 2013

Английско издание: Септември 2016

Преводач: Петя Стефанова

Самостоятелно публикувана и отпечатана

facebook: https://www.facebook.com/danilo.clementoni

blog: dclementoni.blogspot.it

e-mail: d.clementoni@gmail.com

Всички права са запазени. Никаква част от публикацията не може да бъде възпроизвеждана под никаква форма, в това число от механична или електронна система, без писменото позволение на редактора, с изключение на кратки откъси взети с цел писане на коментари.

Посветена на моята съпруга и моят син за тяхното търпение и ценни съвети, които ми помогнаха да направя книгата и себе си по-добри.

Специални благодарности на всички мои приятели за тяхната не спираща подкрепа и подтикване от тяхна страна да завърша изцяло тази творба. Без тях тя никога нямаше да види бял свят.

Бих искал да благодаря на Петя Стефанова, моят преводач, за работата върху тази книга и за страстта, която тя прояви във връзка със завършването на този превод.

“Ние се връщахме. Беше изминала само една от нашите слънчеви години откакто бяхме принудени да напуснем планетата набързо, но за тях, в земни години, бяха 3600 година. Какво ни предстоеше да открием?”

Въведение

Дванадесетата планета, Нибиру (планетата на смъртта), както беше наречена от Шумерите, или Мардък (кралят на небесата) за каквато се смяташе от вавилонците, е всъщност едно небесно тяло обикалящо около нашето слънце вече 3600 години. Неговата орбита е в голяма степен елипсовидна, ретроградна (обикаля около слънцето в посока обратна на другите планети) и е видимо наклонена към повърхността на нашата слънчева система.

Всяко циклично приближаване почти винаги причиняваше огромни междупланетни катаклизми в нашата слънчева система, както в орбитите, така и в структурата на планетите, от които е съставена тя. По време на един от нейните по-бурни преходи, величествената планета Тиама, разположена между Марс и Юпитер, с маса приблизително девет пъти по-голяма отколкото е тази на Земята днес, богата на вода и надарена с единадесет сателита, беше разрушена в катастрофален сблъсък. Една от седемте луни обикалящи Нибиру порази гигантския Тиамат, успешно разделяйки го на половина, и катапултира двете части в срещуположни орбити. При следващият преход (вторият ден на Генезиса), останалите сателити на Нибиру завършиха този процес, напълно разрушавайки една от двете части формирани от първият сблъсък. Отломките породени от многократното въздействие създадоха това, което е известно днес като “астероиден пояс”, или “кована гривна”, както беше наречено от шумерите. То беше отчасти погълнато от съседните планети, особено Юпитер, който беше уловил по-голямата част от отломките и поради това видимо беше увеличил своята собствена маса.

Сателитните находки на тази катастрофа, включително тези оцелели от Тиамат, бяха изстреляни главно в по-отдалечени орбити, формиращи това, което е познато днес като комети. Частта, която беше оцеляла от вторият преход се намира сега в стабилната орбита между Марс и Венера взела със себе си последният останал сателит и формираща по този начин, това което наричаме Земя, заедно с нейната неразделна другарка, Луната.

Белегът причинен от това космическо въздействие, което се е случило преди приблизително 4 милиарда години, е отчасти видим и днес. Покритата с белези част от планетата сега е напълно покрита с вода, и е това, което днес е известно като Тихият океан. Той заема около една трета от земната повърхност, разпростирайки се на над 179 милиона квадратни километра. Върху тази обширна площ на практика няма земя, а обширна падина разпростираща се на дълбочина от над десет километра.

Понастоящем, Нибиру прилича много на Земята по своята структура. Две трети от нея са покрити с вода, докато останалата част е заета от един единствен континент, който се простира от север до юг, с обща повърхност от над 100 милиона квадратни километра. В продължение на стотици хиляди години, някои от нейните обитатели бяха придобили привилегията да бъдат по-близо до тяхната планета, отколкото ние, посещавайки я редовно, всеки път оказвайки влияние върху културата, познанията, технологията и върху самата еволюция на човешката раса. Нашите предшественици са се обръщали към тях по много начини, но името, което ги представя най-добре винаги е било “Богове”.

Космическият кораб Теос – 1,000,000 км от Юпитер

Азакис се беше излегнал удобно на своето тъмно, автоматично нагаждащо се към тялото кресло. То му беше подарено преди няколко години от един стар приятел занаятчия, който го беше изработил със собствените си ръце по случай първата му междупланетна мисия.

”То ще ти донесе късмет”, му каза той през онзи ден. ”Ще ти помогне да се отпуснеш и да вземеш правилните решения, когато е необходимо”.

Всъщност, той беше взел много решения седейки в него и късметът често беше на негова страна. И така, той винаги извикваше този съкровен спомен, когато правеше това, въпреки многото правила против използването му, особено на междузвезден кораб от категорията на Бусен-1, на какъвто се намираше той сега.

Обагрена в синьо струйка дим се издигна вертикално и бързо от цигарата, която той държеше между палеца и показалеца на дясната си ръка, докато очите му се опитваха да проследят 4.2 AU¹ , който все още го разделяше от крайната му цел. Въпреки, че той провеждаше тези свои пътувания вече няколко години, чарът на тъмнината на заобикалящият го космос и хилядите звезди, с които беше обсипан бяха все още в състояние да пленят мислите му. Големият и овален отвор пред него позволяваше да бъде видяна посоката на пътуването и той все още беше изненадан как това ефирно тънко силово поле би могло да го предпази от злокобния студ на космоса, да предотврати внезапното изтичане на въздух и да го предпази от това да бъде засмукан от празнотата навън.

Смъртта би била почти незабавна. Той си дръпна бързо от дългата си цигара и продължи да се взира в холографския монитор пред него, в който можеше да види измореното, небръснато лице на спътника си. В друга част на кораба, Петри поправяше контролната система на отходните въздуховоди. Той се изненадан малко от изкривяването на образа в центъра, издухвайки дима, който току що беше вдишал и създавайки ефекта на вълната, който му напомняше толкова много на криволичещото движение на екзотичните танцьори, които често ходеше да гледа, когато най-после се завърнеше в родният си град и можеше да се наслади на заслужена почивка. Петри, неговият приятел и другар в приключенията, беше почти на тридесет и две, и това беше четвъртата му мисия от този вид. Неговата голяма и внушителна физика предизвикваше респект във всички, които го срещнеха. С черните си като космоса отвън очи, неговата тъмна, дълга и разрошена коса, която падаше върху раменете му, ръстът си от почти два метра и тридесет сантиметра и силните гърди и ръце способни без усилие да вдигнат възрастен Небир² , той все още имаше душата на дете.

Знакът на цветето Соел³ разцъфващо върху слънцето би могъл да го омае и той би могъл да стои в продължение на часове във възторг, гледайки вълните, които се разбиваха в брега на слоновата кост на залива Сараан⁴ .

Невероятен човек, заслужаващ доверие и лоялен, който би се отказал от собствения си живот без момент колебание. Той никога не би тръгнал без Петри да е до него. Той беше единственият човек в света, на който той вярваше сляпо, и когото никога не би предал.

Двигателите на кораба, пригодени за навигация в соларната система, издаваха класическото и успокояващо двуфазно бучене. За неговите уши на познавач, този звук означаваше, че корабът функционира добре. С неговият чувствителен слух, той можеше да усети вибрации в камерите за приспособяване до 0.0001 ласига, много преди сложната автоматизирана система за контрол да ги улови. Поради тази причина, въпреки че беше толкова млад, той беше част от командния екип на кораб от категорията на Пегасус.

Имаше много други, които биха дали ръката си или кракът си да бъдат на неговият пост. Но това беше той.

Вътреочният имплант О^КОМ преизчисляваше маршрута пред него. Беше забележително как един предмет голям няколко микрона, можеше да изпълни всички тези функции. Имплантиран директно в зрителния нерв, той можеше да вижда цялата контролна конзола, налагайки образа над този, който всъщност беше пред него. От начало не беше лесно да привикне с такова вълшебство и на няколко пъти гаденето заплашваше да стане непоносимо. Сега обаче, той не би могъл да работи без него.

Цялата слънчева система се въртеше около него с цялото си очарователно величие. Малката синя точка близо до масивният Юпитер, представляваща позицията на техния кораб и тънката червена линия, малко по – извита от вече избелялата предишна версия, показваше новата траектория към Земята.

Гравитационното привличане на най-голямата планета в системата алармираше. Беше от основна важност да остане на безопасно разстояние и само силата на двата двигателя Бусен би направило възможно Теос да избегне смъртоносната прегръдка.

‘’Азакис”, изкряка преносимият предавател прикачен за конзолата пред него. ‘’Трябва да провериме състоянието на куплунга в отделение шест”.

‘’Не си ли го направил все още?’’ отговори той със закачлив тон, с който знаеше, че ще вбеси приятеля си.

‘’Изхвърли тази смърдяща цигара и ела да ми помогнеш!’’ избуча Петри.

Знаех си.

Той се беше опитал да не му обръща внимание и се наслаждаваше като луд.

‘’Тук съм. Тук съм. Идвам, приятелю мой, не се вълнувай.’’

‘’Размърдай се. Аз съм в средата на тези фекалии от четири часа и нямам настроение за шеги.’’

Свадлив както винаги, но нищо и никой не би могъл да ги раздели.

Те се познаваха то детинство. Той беше този, който го беше спасявал повече от веднъж от бой (той беше много по-едър като дете), използвайки своят вдъхващ респект размер, за да се намеси между своят приятел и обичайната банда хулигани, на които той често беше мишена.

Като момче Азакис не беше сигурен, че би бил типът, за който най-привлекателните представителки на противоположния пол биха се сбили. Той винаги се обличаше небрежно, със своята обръсната глава, слаба физика и непрестанно свързан към глобалната комуникационна система GCS⁵ , от която добиваше подробна информация десет пъти по-бързо от повечето хора. На десет годишна възраст, благодарение на изключителното си академично представяне, той вече беше получил достъп на ниво С с опцията да придобива познания, които не бяха достъпни за повечето от връстниците му. Невралният имплант N^COM, който му предоставяше този вид достъп, обаче имаше няколко малки странични ефекта. Фазата на придобиване изискваше пълна концентрация. Тъй като по-голямата част от времето му беше прекарвано по този начин, той почти винаги имаше разсеян вид, взирайки се празно в пространството, напълно откъснат от това, което се случваше около него. Истината беше, че обикновено се смяташе, въпреки това което Старейшините твърдяха, че той беше с малко забавено развитие.

Това никога не беше било от значение за него.

Никога не беше имало граници за неговата жажда за знание. Той оставаше свързан даже през нощта. Въпреки че, докато спеше капацитета на придобиване именно поради нуждата от абсолютна концентрация, беше ограничен до мистериозният 1 процент, той нямаше желание да губи даже момент от своя живот без да има възможността да развие своят културен опит.

Той се събуди с лека усмивка и отиде до отделение шест, където неговият приятел го чакаше.

Планетата Земя-Тел ел-Мукаяр – Ирак

Елиза Хънтър се опита отново да избърше капките пот от своето чело. Те изглеждаха решени да се стекат бавно към носът и и да капнат в горещият пясък под нея. Тя беше стояла на колене вече няколко часа, с нейната неизменна мистрия Маршалтаун⁶ , нежно ровейки в земята без да причинява никакво увреждане, опитвайки се да изрови предмет, който приличаше на горната част на надгробен камък. Тя обаче, беше останала неуверена относно тази теория от самото начало. Работеше в продължение на почти два месеца в близост до Зикурат на Ур7⁷ . Благодарение на нейната репутация на археолог и нейните експертни познания по отношение на шумерския език, на нея и беше позволено да работи тук. От първите разкопки в началото на ХХ век, бяха открити няколко гроба, но не беше открит артефакт в никой от тях. Поради квадратната си форма и значителен размер, той приличаше повече на капак на някакъв контейнер, отколкото на саркофаг. Предмет заровен там преди хиляди години, за да пази или крие нещо.

За нещастие, разкривайки само малко от горната част, тя не можеше да установи колко дълъг би могъл да бъде въпросният предполагаем контейнер. Клиновидните гравюри, които покриваха цялата видима повърхност на капака, не напомняха на нищо, което

някога тя беше виждала.

Преместването им щеше да и отнеме няколко дни и толкова безсънни нощи.

‘’Доктор Хънтър.’’

Елиза вдигна глава. Сложила дясната си ръка над очите, за да ги предпази от слънцето, тя видя асистента си, Хишам, който бързаше към нея.

‘’Професоре,’’ повтори той, има обаждане за вас от базата. Изглежда спешно.’’

‘’Добре. Благодаря, Хишам.’’

Тя се възползва от тази принудителна почивка и се наслади на глътка вода, до сега почти завряла, от манерката, която тя винаги носеше закачена на колана си.

Обаждане от базата… Това би могло да означава само нещо лошо.

Тя стана, изтупвайки облаци прах от панталона си и тръгна направо към палатката, която служеше за изследователска база.

Отвори ципа, който държеше палатката наполовина отворена и влезе вътре. Отне и няколко секунди очите и да се приспособят към промяната в светлината, но това не и попречи да разпознае лицето на полковник Джак Хъдсън на монитора. Той се беше втренчил мрачно в пространството чакайки я да се появи.

Полковникът беше официално отговорен за стратегическата антитерористична група в Назирия, но неговото истинско задължение беше да координира научно-изследователска програма възложена и наблюдавана от отделът фантом ЕЛСАД⁸ . Този отдел беше забулен в необикновена мистерия, която обгръщаше всички организации от този тип. Имаше само няколко човека, които знаеха точното предназначение и целите на тази организация. Това, което беше сигурно, беше, че оперативното командване докладваше директно на президентът на Съединените щати.

Елиза не отдаваше голяма важност на това. Истинската и причина да приеме офертата да участва в една от тези експедиции беше това, че тя щеше най-накрая да може да се върне на мястото, което тя обичаше най-много на света, вършейки работата, която обожаваше. Въпреки нейната сравнително млада възраст (тридесет и осем), тя беше една от най-талантливите в нейната област.

‘’Добър вечер, Полковник,’’ каза тя, с най-хубавата си усмивка на лицето. ‘’На какво дължа тази чест?’’

‘’Доктор Хънтър, няма нужда от преструвки. Вие знаете много добре защо се обаждам. Разрешението, което ви беше дадено да завършите работата изтича след два дена. Вие не може да останете там повече. ‘’

Неговият глас беше твърд и решителен. Този път даже нейният неустоим чар не би могъл да осигури понататъшно удължаване. Тя реши да изиграе последната си карта.

От 23 март 2003, когато коалицията водена от Съединените щати реши да нахлуе в Ирак с изричното намерение да свали диктаторът Садам Хюсеин обвинен в притежаването на оръжия за масово унищожение (твърдение, което в последствие беше доказано, че е неоснователно) и в подкрепянето на ислямския тероризъм в Ирак, всички археологични изследвания, които бяха вече достатъчно трудни по време на мир, претърпяха неуспех. Само официалният край на враждебността на 15 април 2003 запали отново надеждата на археолозите по света, че те ще могат отново да имат достъп до място, където една от най-древните цивилизации в историята се е развила преди да разпространи културата си по земното кълбо. Решението на иракските власти, в края на 2011, да разкопае отново разкопките на някои места с безценна историческа стойност, с цел да ‘’продължи подчертаването на тяхното културно наследство’’, най-накрая се превърна от надежда в сигурност. Под егидата на обединените нации и няколко разрешения по-рано подписани и потвърдени от безброй власти, няколко изследователски групи, избрани и наблюдавани от подходящите комисии, щяха да могат да работят в рамките на определено време в най-важните области на археологически интерес на иракска територия.

‘’Моят скъп полковник,’’ започна тя, навеждайки се възможно най-близо към камерата, така че нейните големи смарагдени очи да постигнат резултата, на който се надяваше тя. ‘’Вие сте абсолютно прав.’’

Тя знаеше, че показвайки лицето си на този, който и се обаждаше щеше да оправи настроението му.

‘’Но ние сме толкова близо сега.’’

‘’Близо до кое?’’ избоботи полковникът сядайки на мястото си и слагайки юмруците си на бюрото. ‘’ Ти повтаряш една и съща стара история в продължение на седмици. Аз не мога да те подкрепям повече, освен ако не дойдеш с нещо конкретно.’’

‘’Ако ми окажете честта да се присъедините към мен за вечеря тази вечер, аз бих имала удоволствието да ви покажа нещо, което ще ви накара да размислите. Какво ще кажете?’’

Красива усмивка разкри нейните бели зъби и тя прокара ръката си през дългата си руса коса. Тя беше сигурна, че може да го убеди.

Полковникът се начумери, опитвайки се да поддържа ядосано изражение, но даже той знаеше, че няма да може да устои на тази оферта. Той винаги беше харесвал Елиза и идеята за вечеря с нея го заинтригува.

Въпреки своите четиридесет и осем години, той беше все още привлекателен мъж. С атлетично тяло, остри черти, късо подстригана, сива коса, остър, решителен поглед в своите тъмно сини очи, широка обща култура, която му даваше възможност да беседва надълго и нашироко по различни теми и безспорният чар на униформеният служител, той беше все още един интересен мъж.

‘’Добре,’’ изсумтя полковникът. ‘’Но тази вечер ти ще трябва да ми предоставиш нещо сензационно, в противен случай по-добре да започнеш да си събираш боклуците и да си опаковаш багажа. ‘‘Той се опитваше да използва най-авторитетния си тон, който имаше, но не се справяше добре.

‘‘Бъди готова в осем. Аз ще изпратя кола да те вземе от хотелът ти. ‘‘Той прекъсна разговора без да каже довиждане.

По дяволите, аз трябва да побързам. Имам само няколко часа преди да се стъмни.

‘‘Хишам, ‘‘извика тя, надничайки от палатката. ‘‘Събери целият екип заедно. Нуждая се от цялата помощ, която мога да получа. ‘‘

Тя побърза да измине няколкото метра, които я отделяха от мястото на разкопките, оставяйки облаци прах след себе си. За няколко минути всички се бяха събрали около нея, чакайки инструкции.

‘‘Вие, моля отстранете пясъка от този ъгъл, ‘‘заповяда тя, посочвайки най-далечната част на камъка. ‘‘А вие му помогнете. Предлагам да внимавате. Ако е това, което си мисля, че е, това нещо би могло да ни спаси задниците. ‘‘

Космическият кораб Теос - Обикаляйки Юпитер

Малкият, но много удобен, объл, вътрешно трансферен модул пътуваше със средна скорост около 10 мили в секунда покрай тръбопровод три, който щеше да отведе Азакис до входа на отделението, където неговият спътник, Петри го очакваше.

Теос, който имаше сферична форма и диаметър от деветдесет и шест метра, имаше осемнадесет тръбни канала, всеки от които беше дълъг малко повече от триста метра. Те бяха конструирани като меридиани на десет градуса един от друг, така че да покриват цялата окръжност. Всяко от двадесет и трите нива беше четири метра високо, с изключение на централното (единадесето ниво), което беше два пъти повече. Те бяха лесно достъпни чрез паузата, която всеки тръбопровод правеше на всяко ниво. Ефективното движение между двете най-отдалечени точки на кораба щеше да отнеме най-много петнадесет секунди.

Спирането на модулът беше трудно доловимо. Вратата се отвори с леко съскане и Петри застана на нея, краката му бяха разкрачени, а ръцете скръстени.

‘’Чакам от часове,’’ каза той с неубедителен тон. ‘’Спря ли да запушваш въздушните филтри с тези смърдящи боклуци, които винаги носиш наоколо?’’ Намекът за цигарата беше само леко прикрит.

Игнорирайки тази провокативна забележка със самодоволна усмивка, Азакис издърпа преносимият анализатор от колана си и го активира с леко перване на палецът си.

‘’Дръж това. Необходимо е да побързаме, ‘’ отговори той, подавайки го на Петри с една ръка, докато се опитваше да сложи сензор в куплунга от дясната му страна с другата ръка. ‘’Нашата ЕТА е около 58 часа и се притеснявам. ‘’

‘’Защо? ‘’ попита Петри леко изненадан.

‘’Не знам. Имам чувството, че нещо не е наред. ‘’

Устройството, което Петри държеше започна да изпраща серия от звуци с различна честота. Той огледа обекта без да има идея какво означава това. Гледайки лицето на своят приятел, той търсеше някакъв признак на обяснение, но не откри нищо. Движейки се внимателно, Азакис постави сензора в другият куплунг. От анализатора се разнесе друга серия от непредсказуеми звуци. После настана тишина. Азакис взе устройството от своят спътник, поглеждайки отблизо резултатите, след което се усмихна.

‘’Всичко е наред. Можем да продължим. ‘’

Чак тогава Петри забеляза, че е спрял да диша за малко. Той въздъхна дълбоко и почувства незабавно облекчение. Обаче и най-малката грешка в куплунга щеше да изложи на риск тяхната мисия безвъзвратно, принуждавайки ги да се обърнат и да се върнат. Това беше последното, от което се нуждаеха. Те почти бяха достигнали целта.

‘’Ще се измия, ‘’ каза Петри, опитвайки се да изтупа малка прашинка. ‘’Посещението на тръбопровода е винаги такова…‘’и прехапвайки горната си устна, добави ‘’обучение! ‘’

Азакис се усмихна. ‘’Ще се видим на мостът.’’

Петри се обади до капсулата и след момент изчезна. Централната система съобщи, че са излезли безопасно от тяхната орбита около Юпитер и се отправяха към Земята. С бърз поглед на дясно, Азакис още веднъж поиска неговият О^СОМ да му покаже пътят. Синята точка, движейки се по протежение на червената линия, беше позиционирана малко по-далече към марсианската орбита. Обратното отброяване показваше, че тяхната ЕТА беше точно 58 часа и, че скоростта на корабът беше 3000 км в секунда. Той се изнервяше все повече и повече. От друга страна, космическият кораб, в който те пътуваха беше първият, който беше оборудван с новите двигатели Бусен, чиято концепция беше напълно различна от всички предишни, които са били използвани. Дизайнерите твърдяха, че те ще могат да задвижат корабът със скорост близка до една десета от скоростта на светлината. Той никога не се беше осмелявал да опита това. За сега, 3000 км/сек. изглеждаха повече от достатъчни за първото пътуване на корабът.

От петдесет и шест члена екипаж, които обичайно живееха на борда на Теос, само осем бяха избрани за тази първа мисия, включително Петри и Азакис. Изложените от старейшините причини не бяха ясни. Те спекулираха, че това се дължеше на същността и дестинацията на пътуването. Имаше очевидни трудности и би било по-добре да не се излагат твърде много животи на риск.

И така ние сме заменими? Какъв разговор е това? Той винаги ще приключва по то този начин. Когато нещата опрат да се рискува живота на някой, кой ще бъде избран? Азакис и Петри.

В крайна сметка, обаче, тяхната склонност към приключения и тяхната забележителна способност да откриват отговори в предизвикателни ситуации, им даде възможност да получат няколко привилегии.

Азакис живееше в огромна сграда в красивият град Сааран в южната част на континентът, която преди е била използвана като склад на местните занаятчии. Поради тези ‘’привилегии’’, той се опитваше да получи привилегия да я модифицира по свой собствен вкус.

Южната стена беше напълно заменена от силово поле като това, което беше използвано на космическият кораб, така че той можеше да се възхищава на чудесната гледка на залива под него от неговото неизменно, приспособяващо се към тялото кресло. Ако беше необходимо, обаче, цялата стена можеше да се превърне веднага в гигантска триизмерна система. Не веднъж, тази усъвършенствана система за контрол и управление му беше давала възможност да събере съдбоносна информация предварително, като се има в предвид, че той би могъл да намери решение по време на най-големите кризи. Той не се отказваше.

Едно цяло крило от бившият склад беше запазено за неговата колекция от сувенири от различни космически мисии през годините. Всеки един от тях му напомняше за нещо специално, и всеки път той се оказваше сред тази странна сбирка от предмети, той не можеше да спре да бъде благодарен за това богатство, и особено за своя верен приятел, който му беше спасявал кожата не веднъж.

Петри, който беше изключително академичен, не беше фен на технологичният напредък. Въпреки че, можеше да управлява почти всеки вид летателен апарат, и въпреки, че познаваше почти всеки вид оръжие или местна и междупланетарна комуникационна система, той предпочиташе да разчита на своя инстинкт и умението да решава сам. Няколко пъти се беше случвало, той да трансформира безформена купчина отпадъчен метал в превозно средство или страховито оръжие за отбрана. Беше забележително. Той можеше да направи почти всичко, от което се нуждаеше. Това беше отчасти нещо, което той беше наследил от баща си, гениалният Майстор, но основно се дължеше на страстта му към изкуството. Като момче, всъщност, той винаги се беше отнасял със страхопочитание към начина, по който Майсторът можеше да трансформира безполезни неща в предмети от огромна технологична полза, докато създаваше също така красиви предмети.

Силен, неприятен и прекъсващ звук го върна към реалността. Автоматичната аларма за опасност се активира.

Назирия – Хотелът

Със сигурност не беше пет звезден хотел, но за някой, който беше прекарал седмици в палатка в пустинята, даже наличието на душ можеше да се смята за лукс. Елиза позволи студената, освежаваща вода да масажира врата и раменете и. Нейното тяло посрещна студът и поредица от неприятни тръпки пробягаха надолу по гърбът и.

Осъзнаваш колко важни са някои неща, когато ги загубиш.

Минаха повече от десет минути преди тя да реши да излезе от банята. Парата беше запотила огледалото, което очевидно беше поставено неправилно. Тя се опита да го поправи, но веднага след това, то се върна към своята изкривена позиция. Накрая тя го остави. Избърсвайки водата от себе си с част от кърпата, тя се погледна с възхищение. Когато беше няколко години по-млада, често и предлагаха работа като модел или актриса. Вероятно тя можеше да бъде филмова звезда или съпруга на футболист, но парите никога не бяха я интересували много. Тя предпочиташе да се поти, да диша прах, да изучава древни надписи и да посещава забравени места. За нея, приключението се свързваше с кръвта и емоцията от откриването на древни артефакти, изравянето на частици заровени преди хиляди години. Нищо не можеше да се сравни с това.

Тя се приближи до огледалото, вглеждайки се в дребните, проклети линийки в ъгълчетата на очите си. Нейната ръка се протегна по навик към чантичката и с гримове, от която извади крема си за лице против бръчки. ‘’Видимо по-малко бръчки, отколкото преди една седмица’’. Тя го разнесе внимателно по лицето си и се вгледа в себе си внимателно. Те твърдяха, че прави чудеса? Твърдяха обаче, че ефектът ще бъде видим след седем дена.

Тя се надсмя над себе си и на всички други жени, които доброволно позволяваха да бъдат подведени от такава реклама.

Часовникът на стената над леглото показваше 7.40 вечерта. Никога нямаше да успее да се приготви за двадесет минути.

Подсуши се набързо, оставяйки дългата си руса коса леко мокра и застана пред тъмният, дървен гардероб, в който бяха закачени няколкото модерни дрехи, които тя успя да донесе. При друг случай щеше да и отнеме няколко часа да реши кой тоалет най-добре би подхождал за случая. Тази вечер, обаче, изборът беше ограничен. Без да мисли много, тя избра къса, черна рокля. Тя беше хубава, определено секси, но не вулгарна. Имаше леко деколте, което със сигурност щеше да подчертае нейната чувствена фигура. Изваждайки я, тя я захвърли върху леглото с елегантно движение на ръката си.

7.50 вечерта. Може би това беше привилегия на дамите, но тя мразеше да закъснява. Поглеждайки през прозореца, тя видя тъмен, лъскав SUV точно пред хотелската врата. Един младеж облечен във военни дрехи, който трябва да беше шофьорът се беше облегнал на капакът и чакаше спокойно пушейки цигара.

Тя даде най-доброто от себе си, подчертавайки очите си с молив и спирала и бързо нанасяйки блясък върху устните си. Докато се опитваше да го разнесе отправяйки целувки във въздуха, тя сложи любимите си обеци, борейки се да намери дупките отново. Всъщност беше минало известно време откакто не беше излизала вечер. Нейната работа я беше откъснала от света и тя никога не изгради връзка с никой. Нейните връзки обикновено свършваха за няколко месеца. Тя винаги беше пренебрегвала вътрешния си майчин инстинкт, който усещаше откакто беше момиче, но сега с наближаване на биологичната зрялост, тя ставаше все повече наясно с това. Вероятно сега беше времето да помисли сериозно за това да бъде част от едно семейство.

Бързо изгони мисълта от ума си. Пъхна се в роклята, обу единственият чифт обувки с токчета, които беше донесла със себе си, и се напръска с любимият си парфюм от всяка страна на вратът си с щедро движение. Копринен шал и голяма, черна чанта. Тя беше готова за тръгване. Една последна проверка в покритото с петна огледало на стената до вратата я увери, че гримът и е безупречен. След едно бързо завъртане, напусна стаята със самодоволно изражение.

Младият шофьор, след като му беше увиснало ченето, при гледката на Елиза излизаща от хотела като модел, хвърли втората си цигара, която току що беше запалил и се втурна да отвори вратата.

‘’Добър вечер, доктор Хънтър. Ще тръгваме ли?’’ попита той, колебливо.

‘’Добър вечер,’’ отговори тя, опитвайки се да покаже най-хубавата си усмивка. ‘’Да, готова съм.’’

‘’Благодаря за превоза.’’ добави тя докато се качваше в колата, знаейки, че нейната пола ще се вдигне и ще покаже точно толкова от краката и, че да смути войника.

Тя винаги беше обичала да и се възхищават.

Космическият кораб Теос - Сигнал за близост

Системата O^COM бързо материализира нещо пред Азакис, странен обект, чието очертание не беше все още точно определено поради ниската резолюция получена от визуализаторът насочен към тях. Алармиращата за близост система показа, че вероятността за удар между Теос и непознатият обект би била по-голяма от 96 % ако някой от тях не промени курса си.

Азакис бързо се изкачи в най-близкият модул за прекачване. ‘’Мост,’’ той излая отсечено на автоматичната контролна система.

Пет секунди по-късно, вратата се отвори със свистене и на огромният централен екран в контролната стая се показа неясно изображение на обекта, с който беше на път да се сблъска корабът.

Почти по същото време останалият без дъх Петри се втурна през другата врата.

‘’Какво по дяволите става?’’ попита той. “Не би трябвало да срещаме метеорити в тази област,” възкликна той, гледайки втренчено в големият екран.

‘’Не мисля, че е метеорит.’’

‘’Ако не е метеорит, тогава какво е?’’ попита Петри, видимо загрижен.

‘’Ако не променим курса незабавно сам ще видиш, когато се озовем разпръснати по целият мост.’’

Петри заопипва навигационните бутони и направи леко отклонение в планираната преди това траектория.

‘’Сблъсък след 90 секунди,’’ каза топлият, женски глас от предупредителната система за близост без проява на никаква емоция. ‘’Разстояние до обекта: 276,000 километра и падане.”

‘’Петри, направи нещо! И го направи бързо!’’ изкрещя Азакис.

‘’Правя, но това нещо се движи твърде бързо.’’

Очакваната вероятност за удар, която се виждаше на екрана от дясно на обекта, бавно намаляваше. 90 %, 86 %, 82 %.

‘’Няма да го направим,’’ промълви Азакис.

‘’Скъпи мой приятелю, мистериозният обект, който може да смачка моят кораб, все още не е измислен,’’ каза Петри с дяволита усмивка.

С бърза маневра, която моментално извади от равновесие и двамата, Петри превключи полярността на двата двигателя Бусен. Корабът потръпна за няколко секунди. Само сложната изкуствена гравитационна система веднага компенсираща тази промяна, беше тази, която спря екипажът да бъде захвърлян срещу стената пред него.

‘’Добър ход,’’ обади се Азакис, шляпвайки приятеля си по рамото. ‘’Но как ще спреш това въртене?’’ Предметите около тях бяха започнали да се издигат и се въртяха из стаята.

‘’Един момент,’’ каза Петри, който все още натискаше бутоните.

‘’Аз просто имам нужда да…’’ Капчици пот бавно капеха от челото му.

‘’Да отворим…’’ продължи той, докато всичко в стаята продължаваше да лети наоколо неконтролируемо. Даже те двамата бяха започнали да се надигат от пода. Изкуствената гравитационна система не можеше повече да компенсира огромната центробежна сила, която се беше сформирала. Те ставаха все по-леки.

‘’Долна врата на шлюз три!’’ изкрещя Петри накрая, когато всички предмети в стаята паднаха на пода едновременно. Азакис се въздържа да издаде приглушен стон, когато тежък контейнер за боклук го удари между третото и четвъртото ребро. Петри падна от височината, на която кръжеше в конзолата, приземявайки се в неестествена и смешна поза.

Установената вероятност за влияние беше спаднала на 18 % и все още бързо намаляваше.

‘’Всичко ли е наред?’’ изпъшка Азакис, опитвайки се да прикрие болката в дясната си страна.

‘’Да, да. Добре съм, добре съм,’’ отговори Петри, опитвайки се да застане на краката си.

Малко по-късно, Азакис влезе в контакт с екипажа, който незабавно информира командира си, че няма щети и никой не е ранен.

Маневрата, която те току-що бяха направили, беше отклонила Теос леко от курса, а понижаването на налягането причинено от отварянето на шлюза беше незабавно компенсирано от автоматичната система.

6 %, 4 %, 2 %.

‘’Разстояние до обекта: 50,000 км. Сензорите за къси разстояния активирани.’’

Размазаният образ пред тях внезапно се изясни. Обектът, който се появи на екрана беше ясен, всеки детайл се виждаше. Двамата астронавти се погледнаха, очите им бяха широко отворени и всеки търсеше отговор в лицето на другия.

‘’Невероятно!’’ възкликнаха те едновременно.

Назирия - Ресторантът Мазгоуф

Полковник Хъдсън нервно крачеше нагоре надолу по коридора пред главната част за хранене на ресторанта. На практика, той проверяваше часовника, който винаги носеше на лявата си ръка на всяка минута. Не го сваляше дори и, когато си лягаше. Беше развълнуван като тийнейджър на първа среща.

За да му минава времето, той си беше поръчал мартини с резенче лимон. Мустакатият барман го гледаше изпод дебели си вежди, докато мързеливо подсушаваше комплект стъклени чаши със столчета.

Алкохолът не беше позволен в ислямските държави. Тази вечер, обаче беше направено изключение. Малкият ресторант беше запазен само за двама.

Веднага след като приключи разговорът си с доктор Хънтър, полковникът се свърза със собственика, поръчвайки специалитета на Мазгоуф, от който ресторантът беше взел името си. Поради трудното намиране на основната съставка, която беше тигрова есетра, той искаше да се увери, че неговото заведение може да я осигури. Знаейки, че отнема поне два часа за приготвянето, той настоя да бъде сготвен без да се бърза, по най-перфектният начин.

Тъй като неговата камуфлажна униформа не беше подходяща за вечерта, той беше решил да се изтупа в тъмният си костюм на Валентино, който комбинираше с копринена, в батальонен стил, със сиви и бели ивици вратовръзка. Черните обувки, полирани както само един войник знае как, бяха също италиански. Часовникът със сигурност не си подхождаше въобще, но той не

можеше без него.

‘’Те са на път’’. Пукащият глас дойде от слушалката, която приличаше на мобилен телефон, и която той държеше в предният си джоб. Той я изключи и погледна през прозорецът.

Голямата, тъмна кола се отклони, за да избегне една смачкана чанта, която беше понесена от бриза и се търкаляше мързеливо по улицата. С бърза маневра, тя спря точно до входа на ресторанта. Шофьорът остави прахът вдигнат от автомобила да се спусне обратно на земята и после внимателно излезе от колата. ‘’Чисто е’’ се чу в слушалката скрита в дясното му ухо. Той се огледа внимателно във всички, предварително уговорени посоки, докато не се убеди, че е разпознал всеки един от другите войници, които в пълно бойно снаряжение, щяха да се грижат за сигурността на двамата вечерящи по време на вечерята.

Мястото беше безопасно.

Той отвори задната врата и внимателно подаде дясната си ръка, за да помогне на пътничката си да излезе.

Елиза благодари на войника и елегантно излезе от колата. Тя погледна нагоре, докато изпълваше дробовете си с чист вечерен въздух, спирайки за малко, за да се вгледа в прекрасната гледка, която само звездното небе на пустинята можеше да предостави.

Полковникът изчака за момент, неспособен да реши дали да излезе да я посрещне или да остане вътре и да я изчака да влезе. Накрая той избра да остане на мястото си с надеждата, че това ще го направи да изглежда по-малко нервен. След това, с престорено безразличие, той се разходи до барът, седна на едно високо столче и, слагайки левият си лакът върху тъмната, дървена повърхност, пресуши последната капка от напитката, която беше останала в чашата му, наблюдавайки лимоновата семка да се пада бавно на дъното.

Вратата се отвори с леко скърцане и военният шофьор се огледа наоколо, проверявайки дели всичко е в ред. Полковникът кимна леко и ескортът въведе Елиза, приканвайки я да влезе с щедро махване на ръката.

‘’Добър вечер, доктор Хънтър,’’ каза полковникът, ставайки от столчето си и показа най-хубавата си усмивка. ‘’Надявам се, че пътуването е било комфортно?’’

‘’Добър вечер, полковник,’’ отговори Елиза със същата ослепителна усмивка. ‘’Много мило, благодаря ви. Вашият шофьор беше много мил.’’

‘’Може да тръгвате вече, благодаря ви,’’ каза той на шофьора с властен глас. С военен поздрав, младият мъж се обърна на петите си и изчезна в нощта.

‘’Мога ли да ви предложа аперитив, професоре?’’ попита полковникът, извиквайки мустакатият барман с махване на ръката.

‘’Същото като вашето,’’ отговори Елиза с колебание, посочвайки към чашата с мартини, която полковникът все още държеше. После добави, ‘’Моля наричайте ме Елиза, полковник. Предпочитам така.’’

‘’Разбира се. И вие ме наричайте Джак. ‘’Полковник’’ е само за моите войници.

Това е добро начало, помисли си полковникът.

Барманът умело наля второто мартини и го подаде на новопристигналата. Вдигайки чашата си, тя я чукна в чашата на полковникът.

‘’Наздраве,’’ каза тя с весел глас, отпивайки.

‘’Трябва да кажа, че изглеждате ослепително тази вечер, Елиза,’’ каза полковникът, прокарвайки бързо очи нагоре и надолу по своята гостенка.

‘’Вие самият не изглеждате зле. Една униформа може да има своят чар, но аз ви предпочитам така,’’ каза тя, усмихвайки се дяволито и накланяйки главата си настрани.

Някак си смутен, Джак насочи вниманието си към съдържанието на чашата, която държеше в ръка. Той се втренчи в нея за малко, после го изпи цялото на един дъх.

‘’Ще отидем ли до нашата маса?’’

‘’Добра идея,’’ възкликна Елиза. ‘’Умирам от глад.’’

‘’Аз съм поръчал специалитета на заведението. Надявам се да ти хареса.’’

‘’Не ми казвай, че си ги убедил да сготвят Масгоуф!’’ попита тя изумена, отваряйки широко своите прекрасни зелени очи, колкото се може по-широко. ‘’Почти е невъзможно да се намери тигрова есетра по това време на годината.’’

‘’Само най-доброто за гост като теб,’’ каза полковникът самодоволно, виждайки, че е направил добър избор. Той подаде учтиво дясната си ръка и я покани да го последва. Все още с дяволита усмивка, тя му позволи да я заведе до масата.

Мястото беше украсено привлекателно в стил, който беше типичен за региона. Осветлението беше топло и приглушено, а огромни завеси се спускаха от тавана и почти закриваха стените. Голям килим с дизайн на Еслими Торанждар, покриваше на практика целият под, докато други по-малки бяха поставени в ъглите на стаята сякаш да я очертаят цялата. Разбира се, според традицията, ястието трябваше да бъде консумирано докато лежаха върху меки, удобни възглавници върху пода, но като типичен западняк полковникът предпочиташе по-‘’нормална’’ маса. Даже тя беше внимателно подредена, цветовете избрани за покривката си подхождаха с останалата част от сградата перфектно. Музика за фон, в която се долавяха звуците на тарамбука⁹ и максум¹⁰ , акомпанирани от мелодията на уд¹¹ , нежно изпълваха стаята.

Перфектна вечер.

Един висок, слаб сервитьор се приближи към тях учтиво, и с поклон ги покани да заемат местата си. Полковникът остави Елиза да седне първа, докато беше концентриран да нагласи столът си, после седна срещу нея, внимавайки вратовръзката му да не падне в чинията.

‘’Тук наистина е много приятно,’’ каза Елиза, оглеждайки се наоколо.

‘’Благодаря,’’ каза полковникът. ‘’Трябва да призная, че бях малко разтревожен, че няма да ти хареса. Но после си спомних твоята страст към това място и си помислих, че то би било най-добрият избор.’’

‘’Правилно си предположил!’’ каза Елиза, показвайки своята прекрасна усмивка още веднъж.

Сервитьорът отвори бутилка шампанско, и докато пълнеше двете чаши със столчета, друг пристигна носейки табла. ’’Бихте ли желали да опитате Мост-о-бадемжун¹² ’’.

Двамата вечерящи се спогледаха във възторг. Вдигайки техните внушителни чаши, те вдигнаха тост отново.

В една тъмна кола на приблизително сто метра от ресторантът двама странника се мъчеха да поправят една сложна система за наблюдение.

’’Видя ли как полковникът глези това маце?’’каза определено дебелият на шофьорското място с усмивка. Той дъвчеше огромен сандвич пълнейки корема и панталоните си с трохи.

’’Беше брилянтна идея да сложим предавателят в обеците на професора,’’ отговори другият, който беше много по-слаб и имаше големи, тъмни очи и пиеше кафе от голяма, кафеникава картонена чаша. ’’Ние можем да чуем всичко, което те казват от тук.’’

’’Убеди се, че няма да оплескаш това и запиши всичко,’’ смъмри другият,’’ в противен случай, те ще ни накарат да изядем тези обеци за закуска.’’

’’Не се тревожи. Аз съм добре запознат с тази екипировка. Ние няма да пропуснем даже и въздишка. ’’

’’Трябва да разберем какво точно е открила тази дама,’’ добави по-дебелият. ’’Шефът е инвестирал много пари, за да запази това изследване в тайна.’’

’’Това със сигурност няма да бъде лесно, имайки в предвид строгите мерки за сигурност, които полковникът е взел на това място.’’ Слабият мъж погледна нагоре към небето като насън, после добави ’’Ако ми дадат и частица от тези пари точно сега, ще се излежавам под палмово дърво в Куба и единственото нещо, за което ще трябва да се притеснявам ще бъде дали да си поръчам Маргарита или Пина Колада. ’’

’’И може би няколко момичета в бикини ще те мажат със слънцезащитен крем,’’ каза едрият мъж, който избухна в смях, карайки трохите да падат от шкембето му, което се тресеше нагоре и надолу.

’’Това предястие е вкусно.’’ Гласът на професора беше леко променен от малкият говорител на пулта. ’’Трябва да си призная, никога не съм мислила, че зад твърдата, военна външност се крие такъв изтънчен мъж.’’

’’Защо, благодаря ти, Елиза. И аз никога не съм мислил, че такъв висококвалифициран учен може да бъде в същото време красив, дружелюбен и чаровен, ’’ каза полковникът, чийто глас беше отново някак си променен, но леко по-нисък.

’’Чуй ги как флиртуват,’’ възкликна едрият мъж на шофьорската седалка.

’’Смятам, че ще приключат в леглото.’’

’’Не съм сигурен,’’ заяви другият.’’ Нашият доктор очевидно е умна жена и не вярвам, че един евтин комплимент като този ще бъде достатъчен да я накара да падне в ръцете му. ’’

’’Ще се обзаложа с теб на десет долара, че ще го направят тази вечер,’’ каза дебелият мъж протягайки дясната си ръка към своят колега.

’’Добре, така да бъде,’’ съгласи се другият, стискайки голямата ръка, която му беше подадена.

Космическия кораб Теос – Мистериозният обект

Обектът, който се появи пред двамата учудени пътника не приличаше на нищо, което природата би могла някога да създаде, въпреки безграничното си въображение. Той беше на външен вид като метално цвете с три дълги листенца и без стебло, и централно разположен, леко конусообразен плодник. Задната част на плодника беше приела формата на шестоъгълна призма, основната повърхност, на която беше леко по-голяма от тази на конуса, който се намираше на срещуположната страна, която служеше за опора на цялата структура. Правоъгълните листенца се разширяваха от трите равномерно разположени страни на шестоъгълника, с дължина поне четири пъти по-голяма то тази в основата.

‘’Прилича на някакъв вид стара вятърна мелница. Като тези, които са използвали в големите източни прерии преди векове, ‘’ извика Петри, без да маха очите си от обектът върху големия екран. Азакис почувства тръпки надолу по гръбнакът си. Той си спомняше някои стари прототипи, които старейшините предполагаха, че е изучил преди тяхното заминаване.

‘’Трябва да е космическа сонда, ‘’ заключи той. ‘’Виждал съм няколко от тези с повече или по-малко същият дизайн в старите GCS архиви, ‘’ продължи той, бързайки да извлече толкова информация, колкото можеше от N^COM.

‘’Космическа сонда? ‘’ попита Петри обръщайки се към своята компания с учуден поглед. ‘’И кога сме я пуснали? ‘’

‘’Не мисля, че е наша. ‘’

‘’Не е от нашите? Какво имаш в предвид? ‘’

‘’Имам в предвид, че не е нито построена, нито пусната от жителите на планетата Нибиру. ‘’

Изражението на Петри ставаше все по-замаяно. ‘’Какво имаш в предвид? Не ми казвай, че ти също вярваш в тези глупости за извънземните? ‘’

‘’Това, което знам е, че нищо подобно на това не е било построявано на нашата планета. Аз проверих GCS архивите и нищо не наподобява обектът, който имаме тук. Даже и никой от плановете на проекти, които никога не са били реализирани.

‘’ Това не е възможно! ‘’ изкрещя Петри. ‘’Този твой N^COM трябва да е извън фаза. Провери отново. ‘’

‘’Съжалявам, Петри. Вече два пъти съм го проверил и съм абсолютно сигурен, че това не е наша работа. ‘’

Системата за гледане на къси разстояния генерира триизмерно изображение на обектът, прецизно възстановявайки всеки минутен детайл. Холограмът се носеше в центъра на контролната стая, висейки на половин метър над пода.

С едно движение на дясната ръка, Петри започна да го върти бавно, изучавайки отблизо всеки детайл.

‘’Изглежда, че е направен от метална сплав с ниска плътност, ‘’ отбеляза той с решително по – техничен тон, отколкото този преди минути, когато беше поразен от изумление. ‘’Би трябвало двигателите да се задвижват от тези три листенца. Изглежда, че са покрити с някакъв вид чувствителен към светлината материал. ‘’ Най-накрая той беше започнал да се занимава със системните копчета. ‘’Плодникът трябва да е някакъв вид радио антена, а шестоъгълната призма определено е ‘’мозъкът ‘’ на това нещо. ‘’

Петри местеше холограмата все по-бързо, извъртайки я във всички посоки. Внезапно той спря и извика ‘’Погледни тук. Какво мислиш, че е това? ‘’ попита той, увеличавайки малка част. Азакис се приближи възможно най-близо. ‘’Приличат на символи. ‘’

‘’Аз бих казал, че това са два символа, ‘’ коригира го Петри, ‘’или да бъдем по-точни, един чертеж и четири символа доближени един до друг. ‘’

Азакис все още търсеше нетърпеливо из O^COM, опитвайки се да открие нещо за GCS. Все още нямаше нищо, което да съвпада с обектът пред тях.

Схемата представляваше правоъгълник състоящ се от петнадесет хоризонтални червени и бели ивици. В горният ляв ъгъл имаше друг син правоъгълник състоящ се от петдесет бели петолъчки. От дясно имаше четири символа:

ЮНОНА

‘’Изглежда като някакъв надпис, ‘’ Азакис предположи. ‘’Може би символите представляват името на хората, които са създали сондата. ‘’

‘’Или може би това е нейното име, ‘’ заспори Петри. ‘’Сондата е наречена Юнона и този цветен правоъгълник е символ на създателите си. ‘’

‘’Каквото и да е то, не е създадено от нас, ‘’ заяви Азакис. ‘’Мислиш ли, че може да има живот в нея? ‘’

‘’Наистина не мисля. Поне, не такъв, какъвто познаваме. Единственото място, където би могло да има е задната капсула, а тя е твърде малка, за да побере човешко същество. ‘’

Даже докато говореше, Петри вече беше започнал да сканира сондата, търсейки някакъв знак за живот в нея. След няколко секунди, серия от символи се появи на екранът и той бързо се опита да преведе на спътника си.

‘’Според нашите сензори вътре няма живот. Изглежда даже, че няма никакво оръжие също така. От предварителният анализ, аз бих могъл да кажа, че това нещо е някакъв вид разузнавателен кораб изследващ средната част на слънчевата система, в търсене на кой знае какво. ‘’

‘’Би могло да бъде, ‘’ съгласи се Азакис. ‘’Но въпросът, който ние трябва да зададем е: От кого е изпратен? ‘’

‘’Е, ‘’ каза Петри, ‘’ако изключим присъствието на мистериозни извънземни, бих казал, че единствените способни да създадат такава конструкция биха могли да бъдат твоите стари ‘’земни приятели. ‘’

‘’Но какво говориш? Последният път, когато ги оставихме, те все още пътуваха на гърба на кон. Как биха могли да достигнат такава степен на развитието си за такъв кратък период от време? Изпращането на сонда да обикаля космоса не е малка стъпка. ‘’

‘’Кратко време? каза Петри, гледайки го право в очите. ‘’Не забравяй, че за тях са минали почти 3600 години от тогава. Имайки в предвид, че тяхната средна продължителност на живот е между петдесет и шестдесет години най-много, поне шест поколения трябва да минат. Може би те са станали много по-интелигентни, отколкото си представяме, че биха могли да бъдат. ‘’

‘’И вероятно това е причината старейшините да са толкова разтревожени за тази мисия, ‘’ добави Азакис, опитвайки се да следва реда на мисли на приятелят си. Те са го очаквали или поне са го считали за възможно. ‘’

‘’Е, те можеше да ни споменат нещо. Гледката на това нещо почти ми докара удар. ‘’

‘’Това е обикновена спекулация, ‘’ каза Азакис, потривайки брадичката си с палец и показалец, ‘’но изглежда, че има смисъл. Ще се опитам да се свържа със старейшините. Опитай се да получиш малко повече информация от тях, ако имат някаква. Междувременно, се опитай да разбереш повече относно това нещо. Анализирай настоящият му курс, скорост, маса и т. н. и се опитай да направиш някакво предположение относно неговата дестинация, кога е тръгнало и какви данни е записало. Аз искам да знам, колкото е възможно повече за това което ни очаква там. ‘’

‘’Добре, Зак, ‘’ съгласи се Петри, докато цветните холограми с безкрайните число или числа и формули трептяха във въздуха около него.

‘’И не забравяй да анализираш частта, която си идентифицирал като антена. Ако тя наистина е това, което казваш, тя ще може да предава и приема. Не бих бил щастлив ако нашата неочаквана среща вече е докладвана на този, който е изпратил сондата. ‘’

Казвайки това, Азакис си проправи път към кабината H^COM, единственото място на корабът оборудвано за комуникация на дълго разстояние. Тя беше разположена между изход осемнадесет и деветнадесет на вътрешните модули за трансфер. Вратата се отвори с леко свистене и Азакис се плъзна в тясната кабина.

Само господ знае защо са направили това нещо толкова малко……чудеше се той, опитвайки се да се настани върху тясната седалка, която се спусна автоматично. Може би не искат да я използваме твърде често…

Докато вратата се затваряше отново след тях, той започна да издава серия от команди на конзолата пред него. Отне няколко секунди на сигнала да се стабилизира. Внезапно, на холографският дисплей, подобен на този в неговата стая, започна да се очертава хлътналото, набраздено лице на неговият старейшина началник.

‘’Азакис, ‘’ каза мъжът, усмихвайки се и бавно вдигна кокалеста си ръка с признание. ‘’Какво толкова спешно те накара да се обадиш на беден, стар човек като мен? ‘’

Той никога не се беше опитвал да разбере точната възраст на шефа си. На никой не беше позволено да знае толкава лична информация относно старейшините. Със сигурност те са били свидетели на много революции около слънцето. Въпреки това, неговите очи се стрелкаха наляво надясно с повече жизненост, отколкото притежаваше той.

‘’Ние се свързахме с нещо изненадващо, поне за нас, ‘’ започна Азакис, избягвайки предисловията, опитвайки се да гледа право в очите на другия. ‘’Ние почти се сблъскахме с неидентифициран обект, ‘’ продължи той, изучавайки изражението върху лицето на старейшината.

‘’Обект? Кажи ми повече, момчето ми. ‘’

‘’Петри все още го анализира, но ние мислим, че би могло да бъде някакъв вид сонда, и сме сигурни, че не е наша. ‘’ Очите на старейшината се отвориха широко. Даже той изглеждаше изненадан.

Открихме някакви странни символа гравирани върху корпусът на език, който не разпознаваме, ‘’ добави той. ‘’Изпращам всичките данни. ‘’

За момент, старейшината изглеждаше разсеян. Използвайки своят O^COM, той анализира потокът от информация, който влизаше.

След няколко дълги минути, неговите очи се обърнаха да погледнат Азакис. Накрая, с тон, който не показваше емоция, той отговори, ‘’Ще свикам спешна среща на съвета на старейшините. Всичко показва, че вашите първоначални предположения са верни. Ако това е вярно, ще е необходимо да преработим плановете си незабавно. ‘’

‘’Ще чакам инструкции, ‘’ и казвайки това, Азакис прекъсна комуникацията.

Назирия – Вечерята

Полковникът и Елиза вече пресушаваха третата си чаша с шампанско, а атмосферата между тях беше станала значително по-малко официална.

‘’Трябва да кажа, Джак, че този Масгоуф е божествен. Няма да мога да го изям. Огромен е. ‘’

‘’Да. Наистина е чудесен. Трябва да отправим нашите комплименти към главния готвач. ‘’

‘’Може би трябва да се омъжа за него, за да може да ми готви, ‘’ каза Елиза смеейки се леко пресилено. Алкохолът беше започнал да оказва ефектът си.

‘’Не. Той ще трябва да изчака на опашката. Аз бях първи. ‘’ Рискува той с тази шега, надявайки се, че няма да бъде неподходяща. Елиза се престори, че не я е забелязала и продължи да си хапва от есетрата си.

‘’Наистина ли не си женен? ‘’

‘’Не. Никога не съм имал време за това. ‘’

‘’Това е старо оправдание, ‘’ каза тя, отправяйки му закачлив поглед.

‘’Е всъщност, веднъж почти щях, но военният живот не влияе твърде добре на брака. А ти? добави той, променяйки темата, която още беше болезнена за него. ‘’Била ли си някога омъжена? ‘’

‘’Шегуваш ли се? Кой ще се събере с жена, която прекарва по-голямата част от времето си обикаляйки света и копаейки земята като молец, и наслаждавайки се да осквернява гробове на хиляди години? ‘’

‘’Ясно, ‘’ каза Джак, усмихвайки се горчиво. ‘’Ти очевидно не си готова за брак. ‘’ И вдигайки чаша, той предложи меланхолично ‘’За

нас. ‘’

Сервитьорът пристигна с още няколко Самуунс¹³ прясно изпечени от фурната, което за щастие прекъсна този момент на тъга.

Благодарен за това прекъсване, Джак се опита бързо да изгони поредица от спомени, които внезапно нахлуха в умът му. Беше минало. Точно сега имаше една красива жена, която беше седнала с него и трябваше да и обърне внимание. Това се оказа, че не е толкова трудно.

Нежната музика около тях беше подходяща. На светлината на трите свещи сложени в центъра на масата, Елиза изглеждаше прекрасно. Нейната коса имаше златни и медни отблясъци, а нейната гладка кожа имаше загар от слънцето. Проницателните и очи бяха с най-дълбокото зелено. Използвайки меките си устни, тя се опитваше да отдели парче есетра от костта, която държеше между пръстите си. Толкова секси.

Елиза със сигурност нямаше да остави моментът на слабост у полковникът да отмине. Тя постави костта на ръба на чинията си и засмука сокът от палецът и пръстите си с очевидна небрежност. Привеждайки главата си, тя се втренчи в него толкова настоятелно, че Джак се изплаши сърцето му да не изскочи от гърдите и да падне в чинията му.

Осъзнавайки, че вече не владее ситуацията, полковникът се опита да дойде на себе си. Той беше твърде стар, за да се държи като влюбен ученик, но имаше нещо в нея, което той намираше неустоимо привлекателно.

Поемайки си дълбок дъх, той забърса с ръце лицето си и се опита да каже ‘’Мислиш ли, че може да изядем това последно парче? ‘’

Тя се усмихна, нежно все последното късче есетра и, навеждайки се напред го поднесе към устата си. В тази поза, деколтето на роклята и се разтвори леко, разкривайки нейните пищни гърди. Джак, видимо смутен, отхапа малко парченце. Той, обаче не можа да се въздържи да докосне устните си с пръстите и. Той почувства нарастващо чувство на възбуда. Елиза си играеше с него като котка с мишка и Джак беше неспособен да и се противопостави.

След това, като едно невинно момиче, тя седна обратно на столът си сякаш нищо не се беше случило и даде знак на високият, слаб сервитьор, който пристигна на мига.

‘’Мисля, че е време за малко хубав каргамонов чай. Какво каза, Джак? ‘’

Все още възстановяващият се от предишната случка, той измърмори нещо като ‘’Ъъъ, да. Добре…‘’ Оправяйки якето си, той се опита да придобие по-небрежен тон, добавяйки ‘’Вярвам, че е страхотен за храносмилането. ‘’

Той осъзна, че е казал нещо смешно, но в този момент не му дойде нищо друго на ум.

‘’Всичко беше много хубаво, Джак. Беше прекрасна вечер. Но ние не трябва да забравяме причината за нашата среща тази вечер. Има нещо, което трябва да ти покажа, спомняш ли си? ‘’

В този момент, полковникът за всичко друго, но не и за работа. Тя беше права, обаче. Имаше много по-важни неща, които бяха изложени на опасност, отколкото един глупав флирт. Истината беше, че за него флиртът не изглеждаше глупав.

‘’Разбира се, ‘’ отговори той, опитвайки се да възстанови своето авторитетно изражение. ‘’Нямам търпение да разбера какво си открила. ‘’

В този момент, дебелият мъж в близката кола, който чуваше всичко, изкрещя ‘’Каква кучка! ‘’ Всички жени са едни и същи. Първо те карат да се чувстваш така сякаш ще те заведат на луната, после те изхвърлят сякаш нищо не се е случило. ‘’

‘’Мисля, че твоите десет долара скоро ще бъдат в моят джоб, ‘’ каза по-слабият мъж, съпровождайки коментарът си със сърдечен смях.

‘’Да ти кажа истината, пукната пара не давам с кого ще си легне професорът. Не забравяй, че ние сме тук само, за да разберем какво знае тя. ‘’ Докато се опитваше да намери по-удобно позиция на седалката си, защото гърбът беше започнал да го боли, той добави, ‘’Ние трябва да намерим начин да сложим камера в проклетият ресторант. ‘’

‘’Да, ако може под масата. По този начин ще имаме добра гледка към работите и. ‘’

‘’Идиот. Кой задник те сложи в тази мисия? ‘’

‘’Шефът, приятелю мой. И те съветвам да не го обиждаш. Той знае за устройствата за подслушване и дори вероятно подслушва тази кола. ‘’

Едрият мъж потрепна. За момент той си помисли, че сърцето му е спряло да бие. Той градеше кариера и да обиди своят пряк началник не беше верният начин да напредне.

‘’Престани да говориш глупости, ‘’ каза той, опитвайки се да звучи сериозно и професионално. ‘’Мисли само за това да свършим работата и нека се върнем в базата с нещо конкретно. ‘’ Докато казваше това, той гледаше в една точка в нощният мрак, която не беше точно определена през леко запотеното предно стъкло.

Елиза извади своят любим компютър от чантата си. Поставяйки го на масата, тя започна да разглежда снимките. Полковникът, чието любопитство беше нараснало, се опита да се фокусира върху нещо, но ъгълът не му позволи. Намирайки това, което търсеше, тя стана и се измести на мястото до него.

‘’Сега, ‘’ започна тя. ‘’Настани се удобно. Това е дълга история. Ще се опитам да я обобщя, колкото е възможно. ‘’

Минавайки бързо надолу по екрана на компютъра, тя намери една снимка на табелка гравирана със странни рисунки и клинообразни писания.

‘’Това е снимка на една от табелките открити в гроба на крал Болдуин II от Иерусалим, ‘’ продължи Елиза. ‘’Смята се, че той е бил първият, който е отворил Пещерата Макпела, известна също така като Пещерата на патриарсите през 1119. Това е там, където Аврам и неговите синове Исаак и Якоб се вярва, че са били заровени. Тези подземни гробове са били открити под това, което днес се нарича Джамията или Светилището на Аврам в Хеброн на Уест Банк. ‘’ В този момент, тя му показа една снимка на джамията.

‘’В тези гробове, заедно с много други неща, кралят е открил комплект от табели, които са принадлежали на Авраам. Дори се вярва, че представляват някакъв вид дневник, който той е водел, и където е записвал някои от най-значимите събития в живота си. ‘’

‘’Неговият пътепис, ‘’ предположи Джак, надявайки се да направи добро впечатление.

‘’В известен смисъл, да. За някой от този период на историята, той е писал много докато е пътувал.

Тя избра друга снимка и продължи да обяснява. Най-великите експерти по езикът и графичните изображения на всички времена са се опитвали да преведат какво е записано на тази табела. Очевидно, има различни мнения но всички са съгласни, че това, ‘’ продължи тя, увеличавайки един детайл върху снимката, ‘’може да бъде преведено като ‘’плавателен съд‘’ или ‘’амфора на боговете‘’. ‘’ После има думите ‘’погребение ‘’, ‘’тайна ‘’ и ‘’защита ‘’, които са доста ясни. ‘’ Джак започваше да се чувства малко объркан, но продължи да кима с глава, за да увери Елиза, че е разбрал перфектно. Тя го погледна за миг, после продължи. ‘’Този символ, от друга страна,‘’ каза тя, настройвайки екрана, за да направи изображението, колкото се може по ясно, ‘’би, според някои, представлявал гроб и гробът на бог. От друга страна, тази част вероятно описва един от боговете предупреждавайки или даже заплашвайки хората събрани около него.’’ Полковникът, отчасти заради алкохола или отчасти заради опияняващият парфюм излъчващ се от Елиза, и вероятно отчасти поради това, че се беше изгубил в очите и, повече не следеше това, което казваше тя. Въпреки това, той продължи да кима, сякаш всичко му беше ясно.

’’Накратко,’’ каза Елиза, която беше забелязала, че Джак ставаше все по-объркан,’’експертите са интерпретирали съдържанието на тази табела като описание на събитие, за което е потвърдено, че се е случило по времето на Аврам, при което предполагаемият бог или най-общо казано богове, са я скрили или заровили в близост до един от техните гробове. Тя е била нещо ценно, поне за тях. ’’

’’Това изглежда нелогично,’’ започна Джак, опитвайки се да каже да каже нещо по въпроса. ’’Да се каже, че нещо ценно е заровено близо до гробът на боговете. Не е сякаш, че те са предоставили GPS координати. Това би могло да се отнася за почти всичко, навсякъде. ’’

’’Ти си прав, но всички надписи, особено тези датиращи от толкова дълго време, трябва да преминат през процес на превеждане и контекстуализация. Ето защо са експертите. И аз съм един от тях, между другото. ’’ Като каза това, тя се престори на модел позиращ пред фотоапаратите на папараци.

’’Добре, добре. Аз знам колко си умна. Но точно сега се опитай да изясниш това на нас обикновените простосмъртни. ’’

’’По същество,’’ продължи Елиза, след като се успокои,’’анализирайки и сравнявайки всички исторически открития, включително факти, легенди, слухове и така нататък, единодушното мнение на най-великите умове в света е, че има елемент на истина в тази възстановка. На база на това, те пускат археолозите от цял свят да търсят този мистериозен обект. ’’

’’Но къде е мястото на ЕЛСАД във всичко това?’’ Полковникът беше започнал да възвръща своята мозъчна функция. ’’Това, което ми казаха беше, че това изследване има за цел да възстанови някакви въображаеми артефакти за извънземни.’’

’’И може би това е точно така,’’ отговори Елиза. ’’Сега е широкоразпространено вярването, че тези’’богове’’, които през древни времена са обикаляли около Земята, не са били нищо друго, а хуманоиди от планета извън слънчевата система. Поради тяхното технологично превъзходство, особено в медицината и науката, в голяма степен е възможно те да бъдат погрешно взети за божества, които могат да вършат чудеса. ’’

’’Ясно,’’ прекъсна я Джак. ’’Ако аз се окажа пред племе в средата на Амазония в Апашки боен хеликоптер и започна да изстрелвам ракети, дори аз бих могъл да бъда объркан за ядосан бог.’’

’’Това точно е ефектът, който те са имали върху хората по това време. Имало е даже някои, които са вярвали, че тези извънземни са имплантирали зрънце на интелекта в Хомо Еректус, по този начин трансформирайки ги само след няколко хиляди години в това, което ние днес наричаме Хомо сапиенс. ’’

Елиза погледна внимателно полковникът, чието изображение излъчваше удивление и реши да направи удар под кръста. ’’Да си кажа истината, като човек ръководещ тази мисия, си мислех, че си по-добре информиран.’’

’’Аз също си мислех така,’’ избъбри Джак. ’’Очевидно, властимащите следват правилото’’колкото по-малко се говори за нещо, толкова по-добре.’’ Гняв беше започнал да заема мястото на предишната сладникава сантименталност.

Усещайки това, Елиза сложи компютъра си на масата и поднесе лицето си толкова близо до това на полковника, че за момент той задържа дъхът си, мислейки, че тя дори иска да го целуне. ’’Сега към най-хубавата част,’’ каза тя.

Връщайки се на мястото си с бързо движение, тя му показа друга снимка. ’’Докато всеки се беше втурнал да търси този известен’’Гроб на боговете’’, опитвайки се да рови из египетските пирамиди, най-вече в гробовете не боговете, аз формулирах различна интерпретация на това, което е гравирано върху табелата, която мисля, че е вярната. Погледни това, ’’ каза тя самодоволно показвайки му изображението, което изобразяваше текстът според нейната собствена интерпретация.

Двамата стари приятели слушащи разговорът на вечерящите биха дали всичко, за да могат да видят снимките, които бяха показани на полковника.

’’По дяволите!’’ изкрещя по-едрият. ’’Трябва да се докопаме до това преносимо устройство.’’

’’Да се надяваме, че поне един от тях ще го прочете на глас,’’ отговори по-слабият му другар.

’’Да се надяваме, че тази романтична вечеря ще свърши скоро. Става ми лошо от това да стоя навън в тъмното и още повече, съм гладен. ’’

’’Гладен? Какво имаш в предвид? Ти току що изяде моята част от сандвичите. ’’

’’Не цялата, приятелю мой. Има един останал и аз възнамерявам да го изям. ’’ Самодоволно, той се обърна, за да го извади от една чанта на задната седалка. При обръщането, обаче, неговото коляно натисна старт бутона на записващата система, която издаде слабо бийпкане и изгасна.

’’Ти, непохватен идиот! Опитваш се да привлечеш внимание ли? ’’ Слабият побърза да включи отново уреда. ’’Сега ще трябва да рестартирам системата и това ще отнеме поне минута. Моли се само да не кажат нещо важно, в противен случай този път ще сритам дебелият ти задник до Персийския залив! ’’

’’Съжалявам,’’ каза дебелият с тих глас. ’’Мисля, че е време да минеш на диета.’’

’’Боговете са заровили плавателният съд с ценностите в него на юг от храмът, заповядвайки на хората да стоят далеч от него докато не се върнат, от страх, че някакво ужасно бедствие ще сполети всички народи. Четири огнени пазителя били поставени там, за да пазят мястото.

’’Така го преведох аз,’’ каза Елиза гордо. ’’Според мен, правилното му име не е’’гроб’’, а ’’храм’’, и Зикарат на Ур, където беше извършено моето изследване, не е нищо друго освен един храм издигнат за боговете. Разбира се има няколко Зикарат в тази област, но никой от тях не е толкова близо до къщата принадлежаща на човекът, който, се предполага, че е този, който е писал върху табелките: скъпият стар Аврам. ’’

’’Много интересно.’’ Полковникът разглеждаше внимателно текстът. ’’Мястото, което всеки идентифицира като Къщата на Аврам е само на няколко стотин метра от храмът.’’

’’Също така,’’ Елиза продължи,’’ако тези същества наистина са били извънземни, представи си колко интересно би било това плавателно средство за военните. Може би даже повече, отколкото ’’ценните континенти.’’

Джак се замисли за момент, после отговори, това е причината за целият този интерес към ЕЛСАТ. Заровеното плавателно средство би могло да бъде нещо много повече от прост керамичен контейнер. ’’

’’Много добре. И сега моментът на истината, ’’ извика Елиза театрално. ’’Дами и джентълмени, сега ви представям това, което открих тази сутрин.’’

Тя докосна монитора и една нова снимка се появи на устройството.

’’Но това е същият символ, като този на табелката,’’ възкликна Джак. ’’Точно. Но аз направих тази снимка едва днес, ’’ отговори Елиза, чувствайки се доволна от себе си. ’’Очевидно, Аврам е използвал същият символ, за да представи’’боговете’’ като самаряни, които вече са използвали: звезда с дванадесет планети около нея и, която случайно е същата като тази, която аз открих гравирана върху капака на’’контейнера’’, който ние сме на път да изровим.

’’Това би могло да не означава нищо,’’ отбеляза Джак. ’’Може би е просто съвпадение. Този символ би могъл да има стотици значения. ’’

’’Мислиш ли? Какво ще кажеш за това? Какво мислиш, че е? ’’ попита тя, показвайки му последната снимка.’’Ние направихме тази от външната част на контейнера, използвайки преносимо рентгеново оборудване.’’

Всичко, което Джак може да направи, беше да се втренчи в почуда, неговите очи бяха широко отворени.

Космическия кораб Теос - Анализ на данни

Петри все още беше погълнат от анализа си на сондата, когато Азакис се върна до моста. ‘’Те казаха, че ще се върнат за нас, ‘’ каза той.

‘’Което означава, че ще го обсъдят помежду си,‘’ отбеляза с горчивина Петри.

‘’Ние малко или много го очаквахме, нали? ‘’ отговори Азакис, потупвайки своят другар по гърба. ‘’И така, какво ще ми кажеш за това парче метал? ‘’

‘’Освен факта, че има много малка част от корпуса, чиято боя не е надраскана, мога да те уверя, че няма никакво съобщение, което да е изпратено от нашият приятел с трите остриета. Сондата изглежда, че е проектирана с една единствена цел да изследва небесни тела. Един вид самотен, космически спътник, записващ данни и предаващ ги периодично към базата. ‘’ Той посочи някои детайли на антената на холограмата, която кръжеше из стаята.

‘’Вероятно, ние летим наоколо твърде бързо, за да може тя да запише нашето присъствие, ‘’ засмя се Азакис.

‘’Не само това, стари приятелю. Нейните бордови уреди са програмирани да анализират обекти от разстояние стотици хиляди километри. Ние минахме толкова близо, че едва не бяхме засмукани, нашият поток на плъзгане е останал да се върти като пумпал. ‘’

‘’И сега, след като сме много по-далеч, мислиш ли, че тя би могла да разкрие присъствието ни?

‘’Наистина не мисля. Ние сме твърде малки и бързи, за да представляваме интерес за тях. ‘’

‘’Добре, ‘’ каза Азакис. ‘’Най-накрая имаме добри новини. ‘’

‘’Опитах се да анализирам методът за предаване на данните на сондата, ‘’ продължи Петри. ‘’Изглежда, че не е оборудвана с технология ‘’светлинен вихър‘’ като нашата. Тя все още използва стара честотна, модулационна система.

‘’Това не е ли тази, която беше използвана от нашите предшественици преди Великата революция¹⁴ ? попита Азакис.

‘’Точно. Тя не беше твърде ефективна, но в продължение на дълго време ни позволи да разменяме информация из цялата планета, и тя определено ни помогна да стигнем до там, до където сме ние сега. ‘’

Азакис седна на командния стол, дъвчейки пръстът си в момент на размисъл, после той каза ‘’ако тази комуникационна система се използва в момента, може би ние бихме могли да прихванем някои от техните трансмисии. ‘’

‘’Да не се надяваш да видиш какви порно филми снимат? ‘’ пошегува се Петри, изплезвайки езикът си от лявата част на устата си.

‘’Зарежи глупостите. Вместо това, защо не се опиташ да приспособиш нашата втора комуникационна система към тази технология? Искам да бъда възможно най-добре подготвен,

когато стигнем там. ‘’

‘’Разбирам. Очаквам, че ще трябва да прекарам няколко часа в това тясно отделение. ‘’

‘’Какво ще кажеш да хапнем нещо първо? ‘’ предложи Азакис, очаквайки следващият въпрос на приятелят си, който си мислеше, че ще последва скоро.

‘’Това е първото смислено нещо, което съм чул да казваш днес, ‘’ отговори Петри. ‘’Цялото това вълнение ми възбуди апетита. ‘’

‘’Добре, ще си дадем почивка, но е мой ред да реша какво ще ядем. Този черен дроб Небир, който ти избра вчера се задържа толкова дълго в бедният ми стомах, че изглежда, че ще пусне корен. ‘’

Десет минути по-късно, докато двамата спътника все още бяха заети да консумират яденето си, един млад инженер в контролната стая на Мисията Наса на Земята долови странна смяна на курса на сондата, която наблюдаваше.

‘’Сър, ‘’ каза той на микрофона закачен за слушалките му, който висеше на няколко сантиметра от устата му. ‘’Мисля, че може да имаме проблем. ‘’

‘’Какъв проблем? ‘’ попита инженерът, който беше отговорен за мисията разтревожено.

‘’Поради някаква неизвестна причина Юнона внезапно смени леко избраният курс. ‘’

‘’Смени? ‘’ С колко? По каква причина? ‘’ Той вече чувстваше студена пот. Стойността на тази мисия беше прекомерно висока. Нищо не трябваше да се обърква.

‘’Сега анализирам данните. Телеметрията показва отклонение от 0.01 градуса без очевидно обяснение. Изглежда, че всичко функционира нормално. ‘’

‘’Трябва да се е блъснала в парче скала, ‘’ осмели се да каже по-старият инженер. ‘’Всъщност не е толкова далеч от астероидния колан. ‘’

‘’Юнона е почти в орбитата на Юпитер и не трябва да има никакво, ‘’ каза неговият по-млад колега колебливо.

‘’А какво се е случило тогава? Трябва да има някаква повреда. ‘’ След няколко минути на размисъл, той каза, ‘’Искам да бъдат направени няколко проверки на уредите на борда. Искам резултатите на компютъра си след пет минути, ‘’ заповяда той, прекъсвайки комуникацията.

Младият инженер внезапно осъзна каква голяма отговорност му беше дадена. Той забеляза, че ръцете му треперят, но реши да не обръща внимание. С помощта на един колега, той извърши диференциран контролен преглед на сондата, стискайки палци. Компютърът започна да изпълнява проверката на програмите последователно и след няколко минути резултатите от анализа се появиха на екрана.

Проверката завършена. Всички уреди в изправност.

‘’Всичко изглежда наред, ‘’ отбеляза колегата му.

‘’Тогава какво по дяволите става? Ако не открием нищо през следващите две минути, шефът ще ни срита задниците и на двамата. ‘’ Трескаво той започна да набира команди на клавиатурата пред него.

Нищо. Всичко работи перфектно.

Той непременно трябваше да излезе с нещо и то бързо. Той започна да барабани върху бюрото с пръсти. Продължи около десет секунди, после реши да следва първото неписано правило на работното място за поведение: никога да не се противоречи на шефа.

Включвайки микрофона, той каза ‘’Шефе, вие сте прав. Оказа се, че малък Троянски астероид е отклонил сондата от курса. За щастие, не е било директен удар. Просто е преминал близо до нея. Очевидно, астероида е упражнил малко гравитационно привличане върху Юнона, карайки я да промени леко своят курс. Изпращам ви данните сега, ‘’каза той, задържайки дъхът си.

След един безкраен момент, гордият глас на неговият началник достигна до слушалките му. ‘’Бях сигурен в това. Мое мило момче, ‘’Опитай се да активираш двигателите на сондата и да коригираш курса и. Няма да приема никакви грешки. ‘’ Казвайки това, той прекъсна. Една минута по-късно, той се върна, добавяйки ‘’Добра работа, сине. ‘’

Младият инженер забеляза, че кръвта е започнала да се връща в тялото му отново. Неговото сърце биеше толкова силно , че можеше да чуе пулса в ушите си. В крайна сметка, можеше това да е вярното обяснение. Обръщайки се към колегата си, той вдигна палец. Другият си отдъхна и му намигна. Те се освободиха, поне за известно време.

След вечерята

Записващата система се активира отново с леко бръмчене. Гласът на професора можеше да бъде чут още веднъж от малкият говорител в машината. ‘’Мисля, че е време да тръгваме, Джак. Трябва да ставам рано сутринта, за да продължа с разкопките. ‘’

‘’Добре, ‘’ отговори полковникът. ‘’Ще отида да благодаря на главния готвач, после тръгваме. ‘’

‘’За бога! ‘’ извика по-слабият от двамата слушатели. ‘’Заради теб изпуснахме най-важната част.‘’

‘’О, хайде стига. Не съм го направил нарочно, ‘’ каза дебелият, защитавайки се. ‘’Винаги можем да кажем, че е имало проблем в системата и, че не сме успели да запишем целият разговор. ‘’

‘’Винаги трябва да покривам задника ти, ‘’ заяви другият.

‘’Ще ми благодариш. Аз имам вече план как да получим това преносимо устройство. ‘’ Стискайки носът си с палец и показалец, той каза ‘’Ще влезем в стаята и тази нощ и ще копираме всичките и данни без дори тя да забележи. ‘’

‘’И какво ще правим ако тя се събуди? Ще и изпеем приспивна песничка ли? ‘’

‘’Не се тревожи, приятелю мой. Имам няколко трика под ръкавите си, ‘’ отговори той, присвивайки очите си.

В това време, Джак и Елиза се подготвяха да напуснат ресторанта. Полковникът включи преносимият си комуникатор и каза на ескорта. ‘’Излизаме. ‘’

‘’Всичко е спокойно навън, полковник, ‘’ един глас отговори в слушалката.

Внимателно, полковникът отвори вратата на сградата и хвърли един поглед около себе си. Войникът, който придружи Елиза стоеше все още до колата навън.

‘’Можеш да тръгваш, синко, ‘’ заповяда полковникът. ‘’Аз ще върна доктор Хънтър. ‘’

Войникът застана мирно, поздрави и казвайки нещо на комуникатора си, изчезна в сенките.

‘’Беше невероятна вечер, Джак, ‘’ каза Елиза, когато тръгваха. Тя вдиша дълбоко свежият, нощен въздух, добавяйки, ‘’От дълго време не бях прекарвала вечер като тази. ‘’Благодаря ти много, ‘’ каза тя с една от нейните чудесни усмивки.

‘’Хайде. Не е много безопасно да стоим тук навън, ‘’ и казвайки това, той отвори вратата на колата и и помогна да се качи.

С полковникът зад волана, голямата, тъмна кола тръгна бързо, оставяйки голям облак прах зад себе си.

‘’Аз също си прекарах добре. Никога не съм мислил, че една вечер с ‘’дързък професор‘’ би могла да бъде толкова забавна. ‘’

‘’Дързък? Това ли е, което хората си мислят? ‘’ и тя се извърна, преструвайки се на засегната.

‘’Дързък, да. Но също много разумен, интелигентен и определено секси. ‘’ Виждайки, че се извръща, той използва възможността да махне косата от задната част на вратът и.

Контактът изпрати поредица от тръпки по гръбнакът и. Не би могла да се предаде толкова скоро, помисли си тя. Но тя не можеше да спре нарастващото чувство на очакване. Изпитвайки желание да не казва нищо, тя си позволи да се наслади на този кратък, успокояващ масаж. Джак, окуражен от липсата на реакция към жеста си, продължи да маха косата и за малко. Внезапно, той започна да плъзга ръката си към рамото и, след това я прокара надолу по ръката и докато достигне нежно до върха на пръстите и. Все още с лице към прозореца, тя хвана ръката му и я стисна силно. Беше голяма, силна ръка. Контактът я накара да се чувства в безопасност. Не далеч, друга тъмна кола следваше двойката, нейните пътници се опитваха да подслушат друг интересен диалог.

‘’Мисля, че десетте долара ще бъдат в джоба ми, стари приятелю, ‘’ каза по-дебелият. ‘’Той я отвежда към хотела, тя ще го покани на напитка и това е. ‘’

‘’Надявам се, че нещата няма да свършат така, в противен случай как ще копираме данните върху това преносимо устройство? ‘’

‘’Човече. Никога не съм си помислял за това. ‘’

‘’Ти никога не мислиш за нищо, което няма да свърши в този бездънен твой стомах. ‘’

‘’Хайде, не им позволявай да стигнат твърде далеч, ‘’ каза дебелият игнорирайки провокацията. ‘’Не искам да изгубя сигнала отново. ‘’

За малко, те останаха хвани ръка за ръка без да казват нищо, и двамата втренчени през стъклото. Хотелът ставаше все по- близо и по-близо и Джак започна да се чувства неудобно. Това не беше първият път, при който той излизаше с жена, но тази вечер той почувства стеснителността, която го измъчваше през неговата младост, да се завръща отново. Той си мислеше, че я е преодолял. Почувства се като парализиран от дългият контакт. Може би, трябваше да каже нещо за да наруши смущаващата тишина, но , страхувайки се, че каквото и да каже ще развали магията, той избра да отложи това.

Той беше благодарен на автоматика, което означаваше, че нямаше нужда да маха ръката си, за да сменя скоростите и да шофира през нощта.

Що се отнася до Елиза, всички така наречени ‘’мъже в нейния живот‘’ бяха започнали да изплуват в умът и един по един. Толкова много истории, мечти, планове, толкова много радост и щастие, но винаги завършващи с разочарование, горчивина и болка. Беше така сякаш съдбата беше взела вече решението си за нея. На професионално ниво, тя със сигурност водеше живот на удовлетворение и признание, но той изглеждаше като чакан резултат, който нямаше с кого да сподели. Сега тя беше там, в една чужда страна, пътуваше хваната за ръка с мъж, който до този ден, тя смяташе единствено за пречка пред нейните планове, но който се отнасяше към нея с толкова нежност и обич. Тя отново си зададе въпроса, какво ще прави.

‘’Всичко наред ли е? ‘’ попита Джак разтревожен, виждайки очите и да стават все по-насълзени.

‘’Да. Благодаря ти, Джак. Просто един момент на тъга. Ще отмине скоро. ‘’

‘’Моя ли е вината? ‘’ попита разтревожено полковникът. ‘’Да не съм казал или направил нещо погрешно? ‘’

‘’Не, напротив, ‘’ отговори тя бързо. След това, с най-нежният си глас, добави ‘’Остани до мен, моля те. ‘’

‘’Всичко е наред. Тук съм. Не трябва да се притесняваш за нищо. Няма да позволя нищо да ти се случи, разбра ли? ‘’

‘’Благодаря ти. Благодаря ти много, ‘’ каза Елиза, докато се опитваше да изтрие сълзите, които бавно се търкаляха по бузите и.

‘’Ти си истинско съкровище, ‘’ Джак остана притихнал и хвана ръката и даже по-здраво.

Табелата на хотелът се появи на края на пътят. Те пътуваха от единият до другият край без да кажат и дума. Накрая, полковникът намали и спря точно пред входа. Двамата се загледаха един в друг настоятелно. В продължение на няколко дълги минути, никой от тях не се осмели да проговори. Джак знаеше, че се очаква от него да направи първата стъпка, но Елиза го изпревари. ‘’Сега трябва да ми кажеш, че е била една прекрасна вечер и, че би било чудесно ако те поканя горе за една напитка. ‘’

‘’Това изисква малко практика, ‘’ каза Джак леко обезкуражен от думите и. ‘’Така щеше да бъде ако ти беше като всички други, но аз не мисля така. ‘’ Той си пое дъх и продължи. ‘’Аз мисля, че си много специален човек и това, че прекарах тази вечер с теб ми даде шанса да те опозная по-добре и аз открих много неща, които никога не съм очаквал да открия в един ‘археолог ‘. ‘’

‘’Ще го приема за комплимент, ‘’ каза тя, опитвайки се да намали малко драмата.

‘’Зад този външен имидж на силна и непоклатима жена, аз мисля, че стои едно крехко, изплашено пале. Ти си един очарователен човек, чувствителен по природа. ‘’ Може би той щеше да съжалява по-късно за това, което беше на път да каже, но придоби смелост и продължи. ‘’Честно казано, аз не изпитвам интерес към сексът за една нощ, който след това ще остане в миналото, толкова безсмислен, колкото много други, оставяйки в мен чувството за нищо друго освен огромна празнота. Аз имам нужда от повече. Признавам, че винаги съм те харесвал. ‘’ Сега той вече не можеше да спре. Той взе ръцете и в своите и стискайки ги продължи. ‘’ Откакто се срещнахме за пръв път в моят офис, аз знаех, че ти си специална. Отначало, аз бях привлечен от красотата ти, но после твоят глас, начинът, по който ми говореше, начинът, по който се движеше, начинът по който ходеше, твоята усмивка…‘’ Той спря за момент, после добави ‘’Аз бях омагьосан от твоят чар. Ти открадна сърцето ми. Не знаех как бих живял без теб от тук нататък, и тази вечер не промени мнението ми. ‘’

Елиза, която не очакваше признание от този вид, беше безмълвна за момент. После бавно, без да го гледа в очите, се доближи до него. Тя се поколеба за момент, после го целуна.

Беше една продължителна и бавна целувка. Емоции, и стари и нови, бяха изплували в двамата. Внезапно Елиза се отдръпна. Стоейки само на няколко сантиметра от него, тя каза ‘’Благодаря ти за милите думи, Джак. Не също бих искала нашата среща да завърши с евтин секс за една нощ. Тази вечер ми даде шанса да разбера повече за теб и да оценя какъв човек си. Никога не съм мислила, че зад този строг ‘’полковник ‘’, стои един нежен и чувствителен човек. Трябва да призная, че не съм усещала сърцето си да бие толкова бързо от дълго време. Зная, че не съм момиче вече, но не бих искала да проваля всичко, карайки те да дойдеш с мен сега. ‘’ Тя направи дълга пауза, после каза ‘’Наистина бих искала да те видя отново. ‘’

Целувайки го отново, тя излезе от колата и влезе бягайки в хотела. Беше се притесняваше, че ако се обърне назад, няма няма да може да спази думата си.

Джак я гледаше докато тя изчезна във въртящата се врата на хотела. Той остана там, неподвижен, гледайки вратата да се върти докато спря напълно. След това, хвърляйки последен поглед на блестящата хотелска табела, той натисна педала на газта и с остро свистене на гумите, изчезна в мрака.

Двамата съмнителни типа, които наблюдаваха двойката паркираха зад хотела и се постараха да не бъдат забелязани. От тази удобна позиция те можеха да виждат стаята на Елиза. След няма и минута , осветлението светна.

‘’Тя влезе и е сама, ‘’ каза дебелият.

По-слабият побърза да припомни на другият, че е загубил облога.

‘’Време е да си платиш, скъпи приятелю, ‘’ каза той, показвайки с пръсти, че е готов да му бъде платено.

‘’Е, всичко мина както го очаквах до сега, ‘’ отговори дебелият.

‘’Нашият скъп полковник изглежда претърпя поражение. ‘’

‘’Да, а тя самата изглеждаше доста напредничава. ‘’

‘’Мила малка двойка, ‘’ отбеляза дебелият, с неговият обичаен смях. ‘’Сега всичко, което трябва да направим е да изчакаме мацето да си легне, после ще влезем и ще копираме всичките и данни. ‘’Излизайки от колата, той добави, ‘’в това време ще подготвя оборудването. Ти продължавай да гледаш дали тя ще изгаси. ‘’