"Перли от българския фолклор" /Perli ot balgarskija folklor/

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Шеста част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци

на автентични народни песни с ноти и текст”

ISBN 978-3-8442-8442-9298-1

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектни думи.

D

55 nicht veröffentlichte Autorenlieder der Sängerin, geschaffen auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte, klassifiziert nach ihrer Art und mit Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekte.

E

55 unpublished аuthor songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга

„Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Шеста част

е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно, тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българския народ и нейната дългогодишна мечта – да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял…. И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите… Корените на българщината са именно в народното творчество въобще, а това е нейната цел – те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски.

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013г последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа, втора, трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни радиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска – карнавалната песен на немски език „Катрин”.

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013г излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга “Страшният хайдушки войвода Страхил”.

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известния български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014г „Перли от българския фолклор” („Нови песни от района на Пазарджик“) Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета част.

2014г В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор” („Нови песни от района на Пазарджик“) Шеста част са представени: битови народни песни, исторически народни песни,любовни народни песни,седенкарски народни песни, хайдушки народни песни.

За Ваше улеснение са представени накратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профила й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазарджишката фолклорна област, като специфична част от Тракийската област, е смесена област от фолклорно-песенна гледна точка. Тя е повлияна от Тракийската, Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция.

Характеризира се с голямо разнообразие от тактове.

Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонично с две певици в група.

Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта.

От Пазарджик започва западната част на Тракийската низина.

Градът е кръстовище между Европа и Азия.

Типична за Пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро, 2/4 – с първо ударено време - Буенек, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – Ръченица,

5/8 – Пайдушко хоро, 9/8 – Дайчово хоро, 13/16 и смесени тактове като 5/8 +9/8 – Йовино хоро, 5/9 + 9/8, 5/8+11/16 и др.

Бавните песни са с типично движение на гълото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/.

Тематично песните са изключително разнообразни: жетварски, трапезни, юнашки, митически, хайдушки, седенкарски, исторически, любовни, трудови и други.

Традиционни инструменти са: кавал, гайда /джура - висока гайда/, гъдулка, тамбура, тъпан.

БИТОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

1. Бягала Рада, Раде ле

Бягала Рада, Раде ле,

боса по бели камъни,

по нея тича Никола,

хем тича, хем Рада вика:

„От кого бягаш, Раде ле,

от кого бягаш, либе ле.

от кого бягаш, либе ле.

от кого ти е болката?

Дали от свекър, свекърва,

или от байо, етърва?”

„От тебе бягам, либе ле,

от тебе ми е болката!”

Непознати думи

Байо – бате - по-голям брат, чичо

2. Бял се пелин, лельо, полюлява

Бял се пелин, лельо, полюлява

бял се пелин, лельо, полюлява,

полюлява, лельо, разбелява,

полюлява, лельо, разбелява.

В пелин стои, лельо, малка мома

в пелин стои, лельо, малка мома,

в пелин стои, лельо, китки вие,

в пелин стои, лельо, китки вие.

Да ги носи, лельо, в друго село,

да ги носи, лельо, в друго село,

да ги дава, лельо, на момите,

да ги дава, лельо, на момите.

Че момите, лельо, болни лежат,

че момите, лельо, болни лежат,

гергефи им, лельо, пусти стоят,

гергефи им, лельо, пусти стоят.

Бял се пелин, лельо, полюлява

бял се пелин, лельо, полюлява,

полюлява, лельо, разбелява,

полюлява, лельо, разбелява.

В пелин стои, лельо, малка мома

в пелин стои, лельо, малка мома,

в пелин стои, лельо, китки вие,

в пелин стои, лельо, китки вие.

Да ги носи, лельо, в друго село,

да ги носи, лельо, в друго село,

да ги дава, лельо, на момците,

да ги дава, лельо, на момците

Че момците, лельо, болни лежат,

че момците, лельо, болни лежат,

кавали им, лельо, пусти стоят,

кавали им, лельо, пусти стоят.

Непознати думи

гергеф -мн. гергефи, (два) гергефа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване.

3. Дано моме, Дано

Дано моме, Дано,

служила е Дана,

Петко, млад войвода,

с негова дружина.

Служила ги Дана

дор три дни и нощи,

дор три дни и нощи,

дор`й задрямала.

Дор`й задрямала,

чаша изпуснала,

чаша изпуснала,

вино разсипала,

Бре, дек го разсипа,

там е изникнало,

там е изникнало,

дърво мандалово.

Непознати думи

Мандалово дърво. Бадемово /мандалово/ дърво.

4. Дек са е чуло видяло

Дек са е чуло видяло,

мома Елено, Елено,

мома в зандани да лежи

мома Елено, Елено.

Мома в зандани да лежи,

мома Елено, Елено,

зарад бащини борчове,

мома Елено, Елено.

Та лежа мома, та лежа,

мома Елено, Елено,

цели ми девет години,

мома Елено, Елено.

Никой при нея не идва,

мома Елено, Елено,

не идва да я навести,

мома Елено, Елено.

Само при нея идваше

мома Елено, Елено,

първо й либе Никола,

мома Елено, Елено.

Непознати думи

зандан - мн. зандани, (два) зандана, м.

1. Остар. Затвор, тъмница.

5. Донка са беда бедили

Донка са беда бедили, мори

Донке ле, гълъбице ле,

бедиле и убедиле, мори,

Донке ле, гълъбице ле.

Та я в тъмница хвърлили, мори,

Донке ле, гълъбице ле,

тъмница ново правена, мори,

Донке ле, гълъбице ле.

Тъмничар Донка думаше, мори:

Донке ле, гълъбице ле,

„Мъчно ли ти е в тъмница, мори?”

Донке ле, гълъбице ле.

Донка тъмничар говори, мори:

Донке ле, гълъбице ле,

„Деня е мъчно и не е мори,

Донке ле, гълъбице ле.

Вечер е твърде усилно мори,

Донке ле, гълъбице ле,

кога момите запеят, мори,

Донке ле, гълъбице ле.

Кога момите запеят, мори,

Донке ле, гълъбице ле,

а ергените засвирят, мори,

Донке ле, гълъбице ле.

Непознати думи

тъмница - мн. тъмници, ж. Разг.

1. Място, където се излежават присъди; затвор.

тъмничар - тъмничарят, тъмничаря, мн. тъмничари, м. Пазач в затвор; надзирател.

6. Завило се вито хоро

Завило се вито хоро,

леле Недо, бяла Недо,

завило се, заиграло,

леле Недо, бяла Недо.

Повела го бяла Неда,

леле Недо, бяла Недо,

повела го, завела го,

леле Недо, бяла Недо.

Завела го сред селото,

леле Недо, бяла Недо.

сред селото, на мегдана,

леле Недо, бяла Недо.

Та да срещат скъпи гости,

леле Недо, бяла Недо,

скъпи гости, братя руси,

леле Недо, бяла Недо.

Непознати думи

мн. мегдани, (два) мегдана, м. Разг. Широко незастроено място, площад.

7. Какво е дърво високо

Какво е дърво високо,

високо още широко,

под дърво седят терзие,

терзие, млади златаре.

Терзие седло шиеха,

златаре юзда лееха.

За далеко ги стягаха,

за далеко, за Янкини.

Кога за Янка тръгнали,

вишни, череши цъфтяха,

вишни, череши цъфтяха,

ечемиците класяха.

Кога се назад върнали,

вишни, череши беряха,

вишни, череши беряха,

ечемиците жънеха.

Непознати думи

Терзии – терзия –остаряло - шивач

Седло - Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня.

юзда мн. юзди, ж.

1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. Дърпам юздата.

2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.

8. Коя ми е звезда най-рано ранила

Коя ми е звезда най-рано ранила

Най-рано ранила, джанъм, най-рано грейнала,

Най-рано ранила, джанъм, най-рано грейнала.

Най-рано ранила, най-рано грейнала,